Автор: Оля Стоянова
Зависимост от електронни устройства, липса на здравословен режим на будуване и сън, пристрастяване към социалните мрежи и онлайн забавленията и въобще лоша хигиена на съня – много са причините за липсата на пълноценен сън при младите хора. Но като че ли в последните години може да се говори за едно масово явление – все по-често младите хора стоят до късно през нощта пред електронни устройства, независимо дали работят или се забавляват, а това оказва влияние не просто върху качеството на техния сън, а върху здравето и качеството на живота им. Защо сънят е толкова важен и колко често се срещат нарушенията на съня при младите хора, говорим с д-р Анелия Симеонова, невролог и специалист по медицина на съня.
„Разстройствата на съня са над 85 вида и безсънието, което е част от тези нарушения, през последните години се превръща в едно социално-значимо заболяване. Защото честотата на хората с нарушения на съня е много голяма – говорим за над 40 процента сред общата популация. Специално сред младите пациенти честотата на безсънието е още по-висока“, казва тя.
По думите ѝ при младите хора все по-често се наблюдава инсомния, като най-честата причина за това е лошата хигиена на съня.
Д-р Анелия Симеонова посочва, че Световната здравна организация има създадени правила, които са свързани с хигиената на съня, и които, когато не се спазват, се развиват различни симптоми като затруднено заспиване.
Младите хора също признават, че често имат проблем със съня – те често се лишават от сън за сметка на игри и забавления, но и заради спешни задачи, които трябва да свършат. Лишаването от сън се оказва често явление и сред връстниците им, а основната причина за това е зависимостта от електронни игри и пристрастяването към социалните мрежи.
„Нашето поколение, включително и аз, страдаме от липсата на достатъчно сън заради работата и други задължения в нашето ежедневие, с които просто не можем да смогнем и затова е трудно да си набавим достатъчно часове сън. Това се случва изключително често, за жалост. Могат да се намалят вредните навици, но с всяко следващо поколение нещата става все по-зле, понеже вече самото ни ежедневие е ангажирано от електрониката и затова трудно се изкоренява този навик. На мен сравнително често ми се случва да остана будна заради социалните мрежи – примерно, приключила съм си задачите, но заради социални мрежи или игри мозъкът ми е свикнал да оставам будна до един определен час, след 12.00 часа, което означава изключително малко сън и не е достатъчно“, разказва Валерия Игнатова, ученичка от София.
Д-р Анелия Симеонова обяснява, че дигиталните устройства и прекомерната им употреба понякога са част от проблема с нарушенията на съня при младите хора.
Според Стивън Лаурис, невролог, известен с изследванията си върху мозъка и съзнанието от университет в Лиеж, а сега изследовател в Канада, автор на книгата „Сънят е полезен за мозъка“, тийнейджърите днес страдат от липсата на сън, защото биологично пубертетът променя съня им – младите тийнейджъри започват да заспиват и се събуждат по-късно, докато училищният живот не се съобразява с това. Изследователят смята, че училищните графици трябва да бъдат адаптирани за тийнейджъри. По думите му тази „структурна“ и добре позната липса на сън се увеличава при днешните тийнейджъри и поради други причини: повече тревожност, твърде много задачи и задължения, и зависимост от електронните устройства, разбира се.
„Данните показват много ясна връзката между липсата на сън и стреса, безпокойството, депресията, лошите навици като пушене, пиене, приемане на наркотици. Така че нарушенията на съня водят не са само до лоши резултати в училище, а до много повече“, казва Стивън Лаурис.
С д-р Анелия Симеонова обаче говорим за здравословните граници – дали има истина в твърдението, че една част от хората са нощни птици и за тях е типично късното лягане и късното ставане от сън, докато друга част – напротив, предпочитат ранното лягане и ранното ставане. Дали това е мит и къде минава онази граница, която ни гарантира, че ще имаме здравословен сън и няма да пренебрегнем някои тревожни сигнали.
„Това е въпрос на биоритъм“, казва тя и обяснява, че хората действително се делят условно на чучулиги и сови. Но според думите ѝ въпросът е човек да има добър сън не като продължителност, а като качество – и тя дава пример, че понякога човек може да спи и по 20 часа, но въпреки това да има тежко нарушение на съня, да има лошо ежедневно функциониране и да бъде уморен.
„Качеството на съня определя и качеството ни на живот“, казва д-р Анелия Симеонова и споделя като добър знак това, че все по-често младите хора търсят специализирана помощ, когато имат нарушения на съня.
„Все повече млади хора търсят решения на проблемите със съня. Преди да стигнат при нас, разбира се те са минавали и през други звена в медицината, но мога да кажа, че днес младите хора са много информирани, знаят, че съществува медицина на съня и знаят, че могат да направят консултация“, казва тя.
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
